Сънувани мечти
Лежахме на пясъка, затворили очи,
мечтаехме и стискахме ръце.
Сляхме се под ярките слънчеви лъчи,
вече имахме едно сърце.
Чувахме как морето весело шуми,
станахме и двамата тозчас.
Една вълна успя да ни плени,
тръгнахме след нея във захлас.
Явно бе вълшебен ден,
чак сенките ни оживяха.
Тръгнаха и те във плен,
своята игра играха.
Гледахме ги ний учудено,
със сияещи лица.
Как ли бе вълшебството събудено,
та създадохме от сенките деца.
А един делфин стоеше до брега,
очите му приказно искряха.
Той ни последва на мига
и телата ни грациозно заиграха.
Делфинът в птица се превърна,
фонтан до облаците бликна.
После водата се извърна
и той с нас към небето литна.
Бяхме кометата на любовта,
запалихме и други огнени звезди.
Посяхме от небето радостта,
срещнахме под нас пламтящите очи.
Махаха ни и се смяха,
те също сляха своите сърца.
Изглежда ни боготворяха,
родиха си и те сенчести деца.
После отворихме очи,
но събудихме се във едно легло.
Всичко бяха сънувани мечти -
нямаше ни делфин, ни даже морско колело.
Прегърнахме се под топлите завивки,
това бе просто филм на любовта.
Подарихме си куп слънчеви усмивки,
за да ни греят... пак до вечерта!
© Камен С. All rights reserved.
