Сънувани мечти
Лежахме на пясъка, затворили очи,
мечтаехме и стискахме ръце.
Сляхме се под ярките слънчеви лъчи,
вече имахме едно сърце.
Чувахме как морето весело шуми,
станахме и двамата тозчас.
Една вълна успя да ни плени,
тръгнахме след нея във захлас.
Явно бе вълшебен ден,
чак сенките ни оживяха.
Тръгнаха и те във плен,
своята игра играха.
Гледахме ги ний учудено,
със сияещи лица.
Как ли бе вълшебството събудено,
та създадохме от сенките деца.
А един делфин стоеше до брега,
очите му приказно искряха.
Той ни последва на мига
и телата ни грациозно заиграха.
Делфинът в птица се превърна,
фонтан до облаците бликна.
После водата се извърна
и той с нас към небето литна.
Бяхме кометата на любовта,
запалихме и други огнени звезди.
Посяхме от небето радостта,
срещнахме под нас пламтящите очи.
Махаха ни и се смяха,
те също сляха своите сърца.
Изглежда ни боготворяха,
родиха си и те сенчести деца.
После отворихме очи,
но събудихме се във едно легло.
Всичко бяха сънувани мечти -
нямаше ни делфин, ни даже морско колело.
Прегърнахме се под топлите завивки,
това бе просто филм на любовта.
Подарихме си куп слънчеви усмивки,
за да ни греят... пак до вечерта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камен С. Все права защищены
