Сърцето ми се къса
Нощта се е побъркала <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите,
картини нижещи се в снежно бяло.
Възвърнати са силите -
чрез отраженията в огледало...
От другата страна вървя
по мостовете, съградени с чувства
и по реката с дъх творя!
Молитвено ... надеждата възкръсва.
Нощта разпуснала коси,
отпива миговете с обич свята.
От мисъл времето сълзи,
с обагрени копнежи в седем цвята.
Като видение в нощта
от обич тиха, листа се прокъсва.
Изливам се върху дланта...
Не говори! ... Сърцето ми се къса!© Йоанна All rights reserved.
