СЪС ЯТАТА ЖЕРАВИ ПОТЕГЛЯМ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Със ятата жерави потеглям.
Пушат изгорелите стърнища.
Вятърът разнася черни врани,
както пъдя свойте мисли.
Жеравите плачат на раздяла.
И ръждясват клоните от сълзи.
Те поне си знаят пътя!…
Носят прегоряло лято.
Моят път е калдъръмен:
прашен,
безпаричен,
безадресен.
Качвам се на волската каруца
с всичките изгубени успехи.
Махам старото платнище
дърпам кожения ремък…
Тръгвам, дявол да го вземе !
Нека дишам с ветровете.
© Светослав Иванов All rights reserved.
