Там където...
Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите
и където се ражда нощта,
там където сe сбъдват мечтите
и където била съм в съня.
Но вярвам, стигна ли до там,
ще е и тежест, и награда...
и страх ме е, понеже знам,
че от високо много зле се пада.
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите
и където се ражда нощта,
там където сe сбъдват мечтите
и където била съм в съня.
Но вярвам, стигна ли до там,
ще е и тежест, и награда...
и страх ме е, понеже знам,
че от високо много зле се пада.
© Валентина Иванова All rights reserved.
