30 may 2006, 14:23

Там където...

  Poesía
211 0 42
Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите
и където се  ражда нощта,
там където сe сбъдват мечтите
и където била съм в съня.
Но вярвам, стигна ли до там,
ще е и тежест, и награда...
и страх ме е, понеже знам,
че от високо много зле се пада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много стойност,неизмерима в шестобала,
    като звезди ще изгорим,ще станем стих
    и само спомена за тебе ще остава,
    спомен мил и спомен тих.

    666666666666666666666666666!
  • Прекрасно!!! 6
  • 6!!!
    Ето това е истинска поезия!
  • Няма дума, която да не е на мястото си. Искрено те приветствам...
  • "Уморена съм вече от път,
    от летене във грешни посоки,"
    Разкошен стих!!! Браво, Валя!!!