Там в морето ще остане спомена за момчето
Момиче на брега стои
зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи
там в пяната на морските вълни
А дали ще устои?
Дъждът не спира да вали,
а в мислите единствено си ти.
Ситни капчици по бузите се стичат,
като че ли на сълзите и те приличат..
Пусто и студено е в душата и сега,
иска вечно да е на брега.
Пада сълза, след нея още една
и така e до сутринта.
Бавно потъва и сърцето в солени води,
извиращи от лицето.
Потъва дълбоко в морето,
спомена и за любовта към момчето.
И с черни перли на очите,
не ще погледне никога отново към мечтите.
В пяната мека на тези морски вълни,
нежно ще потопи своите коси.
Тя ще потъне.
Потъва!
Дави се в собствените си сълзи
и никой не иска да я спаси.
Затваря силно сърцето
в бяла мида в морето.
Заравя и своите очи,
в пясъка сред морските звезди.
И ще остане завинаги там, със морето,
и ще изтрие спомена си за момчето.
Всяка нощ ще поглежда небето,
как безмълвно страда с детето.
зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи
там в пяната на морските вълни
А дали ще устои?
Дъждът не спира да вали,
а в мислите единствено си ти.
Ситни капчици по бузите се стичат,
като че ли на сълзите и те приличат..
Пусто и студено е в душата и сега,
иска вечно да е на брега.
Пада сълза, след нея още една
и така e до сутринта.
Бавно потъва и сърцето в солени води,
извиращи от лицето.
Потъва дълбоко в морето,
спомена и за любовта към момчето.
И с черни перли на очите,
не ще погледне никога отново към мечтите.
В пяната мека на тези морски вълни,
нежно ще потопи своите коси.
Тя ще потъне.
Потъва!
Дави се в собствените си сълзи
и никой не иска да я спаси.
Затваря силно сърцето
в бяла мида в морето.
Заравя и своите очи,
в пясъка сред морските звезди.
И ще остане завинаги там, със морето,
и ще изтрие спомена си за момчето.
Всяка нощ ще поглежда небето,
как безмълвно страда с детето.
© Ради All rights reserved.
