3 ago 2006, 8:38

Там в морето ще остане спомена за момчето

  Poesía
81 0 2
Момиче на брега стои
зарива тъжно с пясъка мечти.
И иска силно да се потопи
там в пяната на морските вълни

А дали ще устои?

Дъждът не спира да вали,
а в мислите единствено си ти.
Ситни капчици по бузите се стичат,
като че ли на сълзите и те приличат..

Пусто и студено е в душата и сега,
иска вечно да е на брега.
Пада сълза, след нея още една
и така e до сутринта.

Бавно потъва и сърцето в солени води,
извиращи от лицето.
Потъва дълбоко в морето,
спомена и за любовта към момчето.

И с черни перли на очите,
не ще погледне никога отново към мечтите.
В пяната мека на тези морски вълни,
нежно ще потопи своите коси.

Тя ще потъне.
Потъва!
Дави се в собствените си сълзи
и никой не иска да я спаси.

Затваря силно сърцето
в бяла мида в морето.
Заравя и своите очи,
в пясъка сред морските звезди.

И ще остане завинаги там, със морето,
и ще изтрие спомена си за момчето.
Всяка нощ ще поглежда небето,
как безмълвно страда с детето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В стремежа си да запазиш римата на някои места изказите не са много точни ...както и има двуримие (една рима на две места) .... иначе идеята е добра. Поздрави!
  • В стремежа си да запазиш римата на някои места изказите не са много точни ...както и има двуримие (една рима на две места) .... иначе идеята е добра. Поздрави!