Aug 21, 2006, 11:52 PM

Тази раздяла е като мъничка смърт

  Poetry
106 0 6
Тази раздяла е като мъничка смърт Весела Кънчева Ние се срещнахме през лятото, твоите големи и топли очи ме плениха, и аз се влюбих в тях... Но дните отминаха бързо, и дойде мигът на раздялата. А тази раздяла е като мъничка смърт... Стояхме в метрото безмълвни, в очакване на влака, който ще ни раздели... Искахме да отдалечим мига на раздялата... Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата, влакът, който може би ни разделя за винаги... Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт... Ти тръгваш и аз не мога да те спра, влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен... Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли... Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре, по-бързо да изляза на въздух,на въздух. Тази раздяла за мен е като мъничка смърт... 03.10.2005 София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка раздяла е като "мъничка смърт"...но в живота ни очакват и срещи
  • Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
    Но ти гледай напред!
    И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
    Усмивки!
  • Ех, дай Боже повече романтични души! Как да не му стане по-леко на човек след такъв отзив! Много благодаря, трогната съм, Петинка!
    Мила Челси-да, така е, не всяка раздяла, разбира се, но раздялата с любим човек винаги е такава, права сте.
    Много благодаря за подкрепата и на двамата! Тя значи много за мен, наистина.
    С много слънчеви усмивки.Веси
  • Всяка раздяла е като "мъничка смърт"...но в живота ни очакват и срещи
  • Поздрави,Веси,за силата на преживяното!
    Но ти гледай напред!
    И...след "малката смърт"ще се роди "нова любов"!
    Усмивки!