Тази раздяла е като мъничка смърт
Тази раздяла е като мъничка смърт
Весела Кънчева
Ние се срещнахме през лятото,
твоите големи и топли очи ме плениха,
и аз се влюбих в тях...
Но дните отминаха бързо,
и дойде мигът на раздялата.
А тази раздяла е като мъничка смърт...
Стояхме в метрото безмълвни,
в очакване на влака, който ще ни раздели...
Искахме да отдалечим мига на раздялата...
Но ето го, идва, тракат неумолимо колелата,
влакът, който може би ни разделя за винаги...
Осъзнавам, че тази раздяла е като мъничка смърт...
Ти тръгваш и аз не мога да те спра,
влакът тръгва и бързо те отдалачава от мен...
Чувствам,че дъхът ми спира, а сърцето боли...
Без да се обръщам назад-тръгвам нагоре,
по-бързо да изляза на въздух,на въздух.
Тази раздяла за мен е като мъничка смърт...
03.10.2005
София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Кънчева Все права защищены
