Тази сутрин паркът е мокър и тъжен
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тази сутрин паркът е мокър и тъжен.
Само свраки се разхождат из него.
Пейките са потъмнели и мокри- сълзите
на разлюбени влюбени и жални несрети.
Аз дойдох, а какво ли намирам в алеите?
Не получих покой на нощта под одеалото.
И кафето не пих, сутринта бе сприхава.
Скрих се на завет, под дървета, край храстите.
Само крадливите цигани се вглеждат в лицето ми питащо.
Изморих се от ходене, а алеите-пусти са.
Свраки и врани спорят със мене прегракнало.
Газя из локвите, горчи от цигарите.
А небето над мен, раздира корем по дърветата-
бременно, тежко-ще проплаче след малко.
Аз вървя , не намирам покой и излишен съм.
В паркът е пусто без тебе.
© Светослав Иванов All rights reserved.
