Телефонна любов
Обаждам ти се...
Просто да те чуя,
защото нямам сили да говоря.
Гласът ти като огън ме изгаря,
душата ми политва към простора.
Но после всичко свършва...
Да - за миг...
Ти трясваш телефонната слушалка -
гласът ми се отрони като вик.
Изглеждам някак глупава и жалка.
И после всичко се повтаря пак -
набирам номера ти и мълча,
защото нямам сили да ти кажа
за моята единствена мечта.
А може би е по-добре така?
Не зная... може би греша?!
Обичам те! Дори накрай света
ще се обадя... Просто, ей така.
© Бояна Гидикова All rights reserved.
