Терзание
Пропити с есенна тъга са старите павета,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
а вятърът самотен свири в сухите дървета.
Мъгла в душите празни с тревога се надига,
от страх смутена, виновната душата се свива.
Запокити чувствата ми, разпиля ги надалече,
очите си изплаках, сърцето ми с кама разсече,
а минавахме под храма стар с благоговение
и молехме се да прости и това ни прегрешение!
По улицата ний вървим прегърнати и гледаме
- изтъркани клишета, грозно разкривени...
Отдавна бе когато кълдъръма стар ни срещаше засмени
Сърцата ни изстинали и дали гръб едно на друго
дано се слеят някога, за да се случи чудо!
© Мария Илиева All rights reserved.
