Терзание
Пропити с есенна тъга са старите павета,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
а вятърът самотен свири в сухите дървета.
Мъгла в душите празни с тревога се надига,
от страх смутена, виновната душата се свива.
Запокити чувствата ми, разпиля ги надалече,
очите си изплаках, сърцето ми с кама разсече,
а минавахме под храма стар с благоговение
и молехме се да прости и това ни прегрешение!
По улицата ний вървим прегърнати и гледаме
- изтъркани клишета, грозно разкривени...
Отдавна бе когато кълдъръма стар ни срещаше засмени
Сърцата ни изстинали и дали гръб едно на друго
дано се слеят някога, за да се случи чудо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
