Jan 18, 2006, 9:24 PM

the end

  Poetry
128 0 4
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото. 
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.

Ще плачеш ли сега? Недей, за бога!
Не можеш да излъжеш никого, най- малко мен.
Виждам лицемерието ти даже и от тук. От гроба.
Уважи поне последния ми ден!

Да знаеш само колко си ми жалък!
Защо си тук? За собствено успокоение?
И  вместо да се прибереш при своята любима,
дойде на мойто погребение?

Какво сега? Завръщаш ли се, що ли?
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Пали колата и отивай си при нея.
Не си ми нужен. Имам вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

  • бих "пипнала" само последния куплет малко. хубаво е!
  • леле!по едно време си зададох въпроса:"да не е верно мъртва?",ама после се сетиь,че няма начин,това жестоко произведение да е тък ако те нямаше теб
    супер!супер!продължавай все така!6
  • бих "пипнала" само последния куплет малко. хубаво е!
  • леле!по едно време си зададох въпроса:"да не е верно мъртва?",ама после се сетиь,че няма начин,това жестоко произведение да е тък ако те нямаше теб
    супер!супер!продължавай все така!6