tazi_koqto (Илица)

Братова невеста 🇧🇬

Грех ти, либе, грех ти, мило,
грех ти на душата!
Що замина, мен остави
сама да те чекам.
Чеках, либе, тебе чеках ...

tazi_koqto

Poetry

2006-08-23T13:13:33+03:00 97 12

Моята борба 🇧🇬

"Безмълвно, грубо отдаване"
Е. Зола
Бутилка джин. Запалена цигара.
Притъпена болка чувствам във главата си.
Ден след ден. И нощ след нощ. Едно и също се повтаря. ...

tazi_koqto

Poetry

2006-08-23T13:12:30+03:00 117 22

След края 🇧🇬

Обичах те - през огън, през вода,
опряла гръб на пропастта безбрежна.
Обичах те - до болка, в самота,
и бранех се от всяка чужда нежност.
Заспивам. Пак сама, за кой ли път... ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-18T20:28:00+03:00 123 12

Към бъдещия випуск 07 🇧🇬

Безбройни упреци и множество терзания
изпълват сивия ни скучен делник.
На глупави подробности обръщаме внимание
в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.
Кое ни водеше? Какво ни спира днес? ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-18T20:20:46+03:00 98 6

Автопортрет 🇧🇬

Лицето ми е каменно студено,
от чувства няма никаква следа.
Очите ми, отдавна потъмнели,
порязват грубо всяка срещната душа.
Умът е ясен, злобно безпощаден, ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-16T20:05:25+03:00 100 10

Малко лирическо отклонение 🇧🇬

Накрай света, на малък скътан остров,
една русалка пее свойта песен
и сладкият и нежен глас докосва
душите ни. И спомена далечен.
Разказва тя за младата девойка, ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-16T14:42:37+03:00 92 10

Не заслужаваш 🇧🇬

Здравей, приятелко! Ти помниш ли коя съм?
Или е по-удобно да не ме познаваш?
Защо, приятелко, на мястото на погледа ти ясен,
насреща ми е днес обидно колебание?
Какво се промени? Аз толкова години ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-16T14:39:58+03:00 105 10

Молитвата на малката блудница 🇧🇬

Една неверница пред портата черковна...
Със сълзи във очите, с много болка,
намерих аз последни сили във душата си греховна
да те помоля, Господи, за прошка.
Не заслужавам може би да бъда тука, ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-15T23:06:28+03:00 97 12

Изповед 🇧🇬

Излей се, мъко моя, пречисти ме!
Излез от мен и цялата горчилка ми вземи!
Човек е свят, докато помни на баща си името
и във съня си вижда майчини сълзи.
А аз какво съм? И къде съм днес? ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-15T21:59:02+03:00 93 4

*** 🇧🇬

Във дните на печална равносметка
и, търсейки изгубения смисъл,
към теб ме води, без да ме попита,
отчаяния бяг на изтерзаната ми мисъл.
Минути страшни. Часове. Години. ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-15T21:57:25+03:00 78 2

* * * 🇧🇬

Висока, страшна черна порта,
заключила зад себе си покой.
Пазач на мен и на живота ми,
и на изстрадали души безброй.
Алеята е призрачна и чужда, ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-14T13:47:35+03:00 81 2

На моето най-свято 🇧🇬

Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,
недей тъгува, миличка, не страдай! ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-13T20:48:54+03:00 110 10

Където ми е мястото 🇧🇬

Непрогледен мрак и адска черна дупка
пред мен разстилат страшната си власт,
а изчадие на злото ми крещи в лицето "Кучко!"
и отнема от гърдите ми и дъх, и глас.
Девет кръга. Като моите животи, ...

tazi_koqto

Poetry

2006-06-13T20:48:34+03:00 93 6

the end 🇧🇬

Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото.
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.
Ще плачеш ли сега? Недей, за бога! ...

tazi_koqto

Poetry

2006-01-18T21:24:54+02:00 125 4

На Надя 🇧🇬

Едно момиче с твърд характер,
едно момиче с весели очи,
едно момиче-истински приятел,
зад мене винаги стои.
Когато в нещо съм разколебана, ...

tazi_koqto

Poetry

2005-11-09T17:21:10+02:00 134 4