Jun 13, 2006, 8:48 PM

На моето най-свято

  Poetry
111 0 10
Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,

недей тъгува, миличка, не страдай!
Недей да плачеш ти за някого или за нещо!
Години дълги да не гледаш съм те пазила
от страх, че ще те ужаси човешкото.

И права бях. Ала за мъничко те пуснах
и ето, че сега се връщаш наранена.
За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена.

Тежи ти, че откри у мене другата-
онази, дето не прощава грешките.
Онази, дето плю на булото и пръстена.
Онази, дето изхабява песните.

Онази, дето все си пази своето
и никога не чувства. За да може да живее.
Не се плаши, душице, пак съм същата!
Това е просто начинът със теб да оцелеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Определено е стих. Посланието е силно, на места има много сполучливи попадения като изказ...например тези 2 стиха:
    "За твойте чисти идеали аз съм просто уличница гнусна.
    Видя какво е. Как живея. И се чувстваш осквернена."
    Има нужда от още малко "техническа" обработка.
    Ако го пипнеш малко оттук-оттам ще стане чудесно.
    И аз ще ти поставя 6, но като ти дойде вдъхновение го преработи.
  • Няма да коментирам двойката!
    На мене стихото ми харесва много, затова с правото което имам ще го оценя с 6!!!
  • Нарекла съм го стих, защото така съм преценила.И няма да го третирам като нещо друго заради подобни коментари.Пък и не мислиш ли, че си малко краен в оценката си, все пак аз нямам нито опита, нито годините ти?
  • Като идея ми харесва.
    Преработи го! Успех!
  • Уважавам чувството ти, но като стих не се е получило.
    И защото ти си го нарекла стих, моята оценка е 2.