...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти - ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата
сякаш утринен скреж я посипал.
Изморявам се, падат листата
иде есен, но колко красива…
Под лъчите на късното слънце
се усмихвам и чакам смирено
ти да дойдеш- въздушна и лека
ти, последното нещо красиво.
© Светослав Иванов All rights reserved.
)