Толкова дълго се молих за тебе...
Толкова дълго се молих за тебе...
Не усетих кога е догоряла свещта ми
и обляла със сълзи моите стиснати пръсти...
Не откъсвах очите от всички икони.
И все шепнах...Господи, чу ли ?!
Храмът беше тържествено празен.
Не летяха нито ангели, нито плачеха баби.
А навънка светът ме посрещна прашен и шарен.
Две циганета протягаха мургави длани.
На сянка, в количката плачеше бебе.
А майка му пееше песен за Мечо.
Слънцето се усмихна зад облака кротко.
И знам, че то се усмихна за тебе.
© Светослав Иванов All rights reserved.
