ТВОРЕЦЪТ
На един непризнат Гений
Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...
Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота
Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце...
През тази нощ, Художникът умря...
Сега...надявам се е при чудесата бели
Прости ми друже, незнам дали разбра
Ти беше прав, а ний, ний сме грешели
© Николай All rights reserved.
Иво
