4 feb 2006, 8:27

ТВОРЕЦЪТ

  Poesía
146 0 4
На един непризнат Гений Таванска стая за ателие... И празните бутилки по земята... Прозорче малко към звездното небе... Безброй очи крещящи от платната... Едно легло със вехто одеало... На него той във свят от чудеса... Отново губещ се из вечното начало... Където болката превръща се на красота Недовършена картина сред хаоса стои... Стари четки до палитра пълна с цветове Синьото бе от неизплакани сълзи... Червеното не бе боя, а кръв, сърце... През тази нощ, Художникът умря... Сега...надявам се е при чудесата бели Прости ми друже, незнам дали разбра Ти беше прав, а ний, ний сме грешели

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Намерено много точно...
    Страхотен финал!

    /6/!!!
    Поздрави!
  • Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
    Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
    "Синьото бе от неизплакани сълзи...
    Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
    Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво
  • Намерено много точно...
    Страхотен финал!

    /6/!!!
    Поздрави!
  • Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
    Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
    "Синьото бе от неизплакани сълзи...
    Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
    Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво