тъжен...
отново идват облаци от дъжд,
но не от онзи дъжд от сълзи на влюбени слънца...
този дъжд ще е опустошителен...
ще унищожи всичко силно в мен..
ще ме постави на колене...
ще измести твоите лъчи мило мое слънце..
защо си тръгна с нелепото извинение,че гониш луната?
защо ще идваш утре пак,след като можеш да останеш -
тук при мен..
защо моето сърце така разбиваш,
защо оставяш злокобни мисли за други около теб
да се въртят в главата ми.. ?
защо оставяш всичко в мен и около мен да умре...
защо трябва бурята да идва?
защо ме оставяш на студа,
мислейки си,че дневните ти лъчи са ми достатъчни!?
не искам твоите лъчи...
не искам и твоята топлина...
да ме обичаш искам...
до мен те искам..
© Златин Тодорински All rights reserved.
