Тъжно
Поръси прах от спомени и си замина.
Замина си и тук настана зима.
Задуха вятър,притъмня,
мъгла се спусна,заваля.
Небето едри сълзи рони,
вятър облаците гони.
Листата капят,гният,мрат,
зимата навява скръб.
Лед сърцата е сковал,
животът тъне в гъста кал.
Няма обич,топлина,
изчезна нейде любовта.
© Елица Иванова All rights reserved.