4 nov 2005, 1:15

Тъжно

  Poesía
124 0 8

Поръси прах от спомени и си замина.

Замина си и тук настана  зима.

Задуха вятър,притъмня,

мъгла се спусна,заваля.

Небето едри сълзи рони,

вятър облаците гони.

Листата капят,гният,мрат,

зимата навява скръб.

Лед сърцата е сковал,

животът тъне в гъста кал.

Няма обич,топлина,

изчезна нейде любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кратък точен ясен и смислен текст-от това повече няма какво да се прави-стихотворението е повече от добро
  • Така го виждам аз:



    Поръси прах от спомени и си замина.
    Отиде си и тук настана люта зима.
    Задуха вятър, зловещо притъмня,
    мъгла се спусна тежко, заваля.
    Небето едри сълзи в мъката отрони,
    вятър неспокоен облаците лудо гони.
    Отива си живота с капещи листа
    зимата навява скръб и мъка и тъга
    Лед сърцата знойни здраво е сковал,
    животът бавно тъне в гъста кал.
    Няма обич, не намирам топлина,
    погубена изчезна, умира любовта.
  • и ако тя завърне се,
    ще настъпи лято пак
  • "Ти пак си плакала, нали?
    Не свивай вежди със досада...
    усмихвай се, когато те боли:
    понякога и щастието страда!"

    С теб съм....6 с усмивка, изпълнена с любов!
  • Кратък точен ясен и смислен текст-от това повече няма какво да се прави-стихотворението е повече от добро