Убийствената самота..
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Убийствената самота,
да бъдеш зад прозореца, да чезне вечер.
А там на ъгъла да се целуват тихо двама.
Приведена луна да милва небосклона -
печално син, от скръб ръждив по края.
И ти възправен да дишаш тъмнината.
Крилата на прозореца да те полъхнат
и ти да потрепериш - в края на безкрая.
Отзаде да са спомени, отпреде - нищо.
И бавно да изчезнеш, син сред синевата.
Крилата на прозореца да изридаят,
да плеснат, после да се стаят…
Пречупени крила и празна стая.
© Светослав Иванов All rights reserved.
