May 22, 2005, 10:28 PM

Угаснали души

  Poetry
167 0 6
Мъртъв град, злокобна самота,
надгробен камък, сива красота,
очи без сълзи, не чакат деня
в кръстта впити, а ръце в пръстта...

Дъх изстинал целува косите,
миг отминал тлее в гърдите,
молитва тиха, напев човешки,
клетва любовна, спомени тежки...

Любов неизживяна, в гърдите - яма,
болка неизляна, в сърцето - рана.
Но две искри пак ще танцуват без умора,
дори с угаснали души под небосвода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Постигнала си чувството към което си стремяла, самотата, превърната в мъртва тишина и гласът ти звучи угаснало. Но след мрака винаги идва утро. Опитакй се да видиш и него, макар сега да ти е трудно! Можеш!
  • когато се опитваш да изкажеш мнение за нечия творба, първото, което стъписва е искреността на изказа.
    А това е за уважение.
    А ти си отговори- дали пишеш стихове или разказваш за преживяванията.
    От мен- 3
  • много ми харесва наистина даже ще го споделя с един много специален човек да го прочете и той 6 от мен
  • Постигнала си чувството към което си стремяла, самотата, превърната в мъртва тишина и гласът ти звучи угаснало. Но след мрака винаги идва утро. Опитакй се да видиш и него, макар сега да ти е трудно! Можеш!
  • когато се опитваш да изкажеш мнение за нечия творба, първото, което стъписва е искреността на изказа.
    А това е за уважение.
    А ти си отговори- дали пишеш стихове или разказваш за преживяванията.
    От мен- 3