Feb 28, 2006, 11:51 AM

Уморена

Poetry

164 0 18

         Уморена

   Уморена от бездействие
   подтисната от глухота
   сляпа за усета
   замаяна от невежеството...
   Изстръгвам стон за помощ
   със болка от гърдите.
   Покосена от безмълвието
   се опитвам да се откъсна
   от тези тягостни усещания.
   Какво ли е д се усмихнеш,
   да усетиш топлина
   в момент на слабост...
   и с нежен поглед да обгърнеш
   заобикалящата те среда.
   Среда напомняща за топли нощи,
   изпълнени с мигове прекрасни.
   Да откриеш красотата на звездите
   в нечий поглед огледален...
   и вглеждайки се в него
   да усетиш, че си жив...
              ........че си реален .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Boqn (Боян)

цитат:"...жал ми е за Вас..."-каза "Някой си"...Кой за кого трябва да го е жал???Ти какво търсиш в този сайт,след като само хули и клевети сипеш по тук намиращите се грешници...На който не му понася - да се изнася!!!/Лилия,някой друг пише "простотии",не и ти,тъй че - не се влияй от неадекватните коментарчета на незначителни персони!!!От мен - браво

2006-03-01T15:29:49+02:00
rozary (Радинела Халачева)

Писателче, моли се за душите ни!

2006-03-01T12:30:11+02:00
HellMad (Адриан Иванов)

Хубаво е

2006-02-28T12:30:53+02:00
dani (Даниела Танчева)

стихчето е хубаво и не знам,защо се е превърнало в повод за поредното бойно поле...

2006-03-30T07:21:01+03:00
limmon4e (Вержи или Жежи)

страхотно е!Браво!Много ми допада!

2006-02-28T21:20:33+02:00