28 feb 2006, 11:51

Уморена

  Poesía
165 0 18
         Уморена

   Уморена от бездействие
   подтисната от глухота
   сляпа за усета
   замаяна от невежеството...
   Изстръгвам стон за помощ
   със болка от гърдите.
   Покосена от безмълвието
   се опитвам да се откъсна
   от тези тягостни усещания.
   Какво ли е д се усмихнеш,
   да усетиш топлина
   в момент на слабост...
   и с нежен поглед да обгърнеш
   заобикалящата те среда.
   Среда напомняща за топли нощи,
   изпълнени с мигове прекрасни.
   Да откриеш красотата на звездите
   в нечий поглед огледален...
   и вглеждайки се в него
   да усетиш, че си жив...
              ........че си реален
 .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • цитат:"...жал ми е за Вас..."-каза "Някой си"...Кой за кого трябва да го е жал???Ти какво търсиш в този сайт,след като само хули и клевети сипеш по тук намиращите се грешници...На който не му понася - да се изнася!!!/Лилия,някой друг пише "простотии",не и ти,тъй че - не се влияй от неадекватните коментарчета на незначителни персони!!!От мен - браво
  • Писателче, моли се за душите ни!
  • Хубаво е
  • стихчето е хубаво и не знам,защо се е превърнало в повод за поредното бойно поле...
  • страхотно е!Браво!Много ми допада!