Feb 20, 2005, 4:21 PM

УСЕЩАНЕ

  Poetry
155 0 4

УСЕЩАНЕ

Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.

Вгледай се във дебрите на светлината
как разлива я в сребро луната
мрака да прогони тя.

Почувствай как сърцето ми за тебе бие
как душата ми от твойта пие
извор със вода-живот.

Кажи ми ти що значи думата любов
не е ли туй дълбок душевен зов
с който ражда се човека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments