20 февр. 2005 г., 16:21

УСЕЩАНЕ

156 0 4

УСЕЩАНЕ

Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.

Вгледай се във дебрите на светлината
как разлива я в сребро луната
мрака да прогони тя.

Почувствай как сърцето ми за тебе бие
как душата ми от твойта пие
извор със вода-живот.

Кажи ми ти що значи думата любов
не е ли туй дълбок душевен зов
с който ражда се човека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии