В края на лятото
Ето,вятърът слиза
и лятото гони.
Мачка нечия риза
в разлюлените клони.
Вечерта е протяжна
като стар сериал.
Скърцат облаци влажни,
а часовникът спря.
Следват ме до вратата
само прашни листа.
Като стара позната
спря до мен есента.
Много рани натрупах.
И безброй причиних.
По сърцето ми струпеи,
а в душата ми-стих.
Лятото си отива,
а реката ридае.
Само детските книги
са щастливи накрая.
и лятото гони.
Мачка нечия риза
в разлюлените клони.
Вечерта е протяжна
като стар сериал.
Скърцат облаци влажни,
а часовникът спря.
Следват ме до вратата
само прашни листа.
Като стара позната
спря до мен есента.
Много рани натрупах.
И безброй причиних.
По сърцето ми струпеи,
а в душата ми-стих.
Лятото си отива,
а реката ридае.
Само детските книги
са щастливи накрая.
© Здравка Маринова All rights reserved.
