Dec 13, 2004, 10:12 AM

В очакване на...

  Poetry
147 0 2
Шест без десет е става ми леко,сякаш летя бяло безветрие нямам болка, аз ще умра. Над мен е бяло нещо ярко блести нямам болка, но всичко трепти. Умирам бавно и времето лети искам бързо да свърши вече много боли. Отвътре се разпадам всичко гори и душата ми вечно за теб ще скърби. Усещам че идваш СМЪРТ чакам те, ужасно се чувствам СМЪРТ искам те. Плача без сълзи аз съм сама, в бялата стая е тихо аз ще умра. Нямам си майка, нямам любим празнота е в душата ми и с нея скърбим. Издигам се плавно над целият град отивам си бавно от жестокият свят. Хора простете всички злини не аз, а светът ви ги причини. Обичайте се всички и подайте ръка на самотните хора, като мен света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© теди All rights reserved.

Comments

Comments