13 dic 2004, 10:12

В очакване на...

  Poesía
146 0 2
Шест без десет е става ми леко,сякаш летя бяло безветрие нямам болка, аз ще умра. Над мен е бяло нещо ярко блести нямам болка, но всичко трепти. Умирам бавно и времето лети искам бързо да свърши вече много боли. Отвътре се разпадам всичко гори и душата ми вечно за теб ще скърби. Усещам че идваш СМЪРТ чакам те, ужасно се чувствам СМЪРТ искам те. Плача без сълзи аз съм сама, в бялата стая е тихо аз ще умра. Нямам си майка, нямам любим празнота е в душата ми и с нея скърбим. Издигам се плавно над целият град отивам си бавно от жестокият свят. Хора простете всички злини не аз, а светът ви ги причини. Обичайте се всички и подайте ръка на самотните хора, като мен света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios