В процепа от лунна светлина
Ръката ти, в нежността присвита,
ще кажа без да влагам сантимент,
така красиво върху мен извита,
е истински любовен орнамент.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Коляното, решително поело,
разсича лунните лъчи
и прави нещо много смело,
което на ветрило ми личи.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Ветрилото полека се разтваря
и тръгвам възхитен по таз пътека,
а то с глас невинен проговаря,
разказвайки съдбата си нелека.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Така, с тебе, изградили храм,
вървим, смирени в добрина
и виждаме го – той е там,
във взаимната ни ведрина.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
© Валери Рибаров All rights reserved.
