26.07.2006 г., 18:59

В процепа от лунна светлина

140 0 34

 

 

Ръката ти, в нежността присвита,

ще кажа без да влагам сантимент,

така красиво върху мен извита,

е истински любовен орнамент.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Коляното, решително поело,

разсича лунните лъчи

и прави нещо много смело,

което на ветрило ми личи.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Ветрилото полека се разтваря

и тръгвам възхитен по таз пътека,

а то с глас невинен проговаря,

разказвайки съдбата си нелека.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

 

Така, с тебе, изградили храм,

вървим, смирени в добрина

и виждаме го – той е там,

във взаимната ни ведрина.

 

В процепа от лунна светлина

душите ни са мила прошка,

която носи щедра ведрина

по-скъпа и от всяка брошка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом орнамента е с любовен намек
    и има много нежност и интимност
    Няма как съвсем сам да е човек
    неминуемо се стига до взаимност

  • Случва се така в живота
    че често се допуска грешка
    Ала прекрасно е щом любовта
    чрез страстта ни дава прошка

    Приемете коментара-брошка

  • Ами , аз допускам
    какъв е този стих
    Затова и препускам
    с моя нрав свенлив

    Ама чакам да дойде и Лъки
    За двама ви са моите усмивки

  • Хорска злоба ли откривам тук
    или някой прави все на пук

    Как така може да се сложи двойка
    кой решава и коя е тази прослойка

    За стиха:
    Тук аз виждам порив скрит
    или може би поне прикрит

    Щом този сайт е "Откровения"
    защо да има оценки и вълнения

    Двойката не знам от кой е,но усмивката е от мен


  • Дрън бръм ля ля ля! Презряло е.