Aug 7, 2006, 10:10 AM

В тишината разцепена...

  Poetry
144 0 16
В тишината разцепена, стене нощта.
Тъмни сенки разхвърлила, скрила съня,
там във мислите плаче наранена душа,
самотата бездънна я покрих с пустота.
Клони плачещи вият и прегръщат стъкла,
тънка преграда между реалност - мечта.
Някога писах и рисувах по тях със душа,
името ти любимо, разгласих на дъжда...
Вятър спомен чертае и ме милва с ръка,
шепне, шепне ми тихо: "Не тъгувай, душа".
Там във ъгъла усмивки, наранени слънца,
нежно с обич прегръщам и приспивам сега.

А нощта ще си тръгне и ще дойде денят,
клони пак ще запеят, ще изгреят слънца!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джейни Тод All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приспивай слънцата,мила Джейни,за да сънуват утрото...Прекрасна си.
  • "и ще дойде денят,
    клони пак ще запеят, ще изгреят слънца!" - така, не спирай да вярваш!!! Прекрасен стих!
  • Много ми хареса!Особено оптимистичният край!Поздрави!6!
  • Тъга има в стиха ти, Джейни!!! Хубаво е, че си оптимист!!!
    Поздрави!!!
  • ..."А нощта ще си тръгне и ще дойде денят,
    клони пак ще запеят, ще изгреят слънца!"..
    Поздравления ,Джейни!