В тишината разцепена...
В тишината разцепена, стене нощта.
Тъмни сенки разхвърлила, скрила съня,
там във мислите плаче наранена душа,
самотата бездънна я покрих с пустота.
Клони плачещи вият и прегръщат стъкла,
тънка преграда между реалност - мечта.
Някога писах и рисувах по тях със душа,
името ти любимо, разгласих на дъжда...
Вятър спомен чертае и ме милва с ръка,
шепне, шепне ми тихо: "Не тъгувай, душа".
Там във ъгъла усмивки, наранени слънца,
нежно с обич прегръщам и приспивам сега.
А нощта ще си тръгне и ще дойде денят,
клони пак ще запеят, ще изгреят слънца!
Тъмни сенки разхвърлила, скрила съня,
там във мислите плаче наранена душа,
самотата бездънна я покрих с пустота.
Клони плачещи вият и прегръщат стъкла,
тънка преграда между реалност - мечта.
Някога писах и рисувах по тях със душа,
името ти любимо, разгласих на дъжда...
Вятър спомен чертае и ме милва с ръка,
шепне, шепне ми тихо: "Не тъгувай, душа".
Там във ъгъла усмивки, наранени слънца,
нежно с обич прегръщам и приспивам сега.
А нощта ще си тръгне и ще дойде денят,
клони пак ще запеят, ще изгреят слънца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
