maeva_va (Мая Витанова) maeva_va (Мая Витанова)
59
Feb 8, 2006, 12:59 PM

Вечер край морето

  Poetry
122 0 6
             
И ето - вечер е.
Нощта приижда бавно.
Вълните се разбиват в кея,
а мъката ми не успява.
Вик на гларус, после...плясък...
Времето изтича между пръстите
под формата на пясък...
Трупа се на купчинка
                 в краката ми.
Мъртви спомени.
Морето ги отнася...
Само мъката - като огромен
мъртъв октопод - остава.
 
                        Китен, 1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Витанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • atanas_dvk (Атанас)
    atanas_dvk (Атанас)
    Живота е изпълнен със синусоиди
    Управлявайки собствения си поток от време обаче, умишлено като сърфист, задържай на гребена на вълната...
    Например, когато си тъжна, не унивай, не пиши поезия, излез сред природата, погледай изгреви, послушай птичи трели...
    Осъзнавайки непрестанно психичното си състояние, ти можеш да прескачаш пропасти от мрак...
    Когато се чувстваш щастлива, задръж това чувство, запомни го... спри времемера!
    Раздавайки усмивки всеки ден, ние променяме света...
    Започни още сега, след като прочетеш това... СЕГА!
  • Shmati (Дени)
    Shmati (Дени)
    хубаво стихотворение, ама не разбирам защо си пилееш времето на морето в смисъл в Китен си, живота кипи, а ти обмисляш мъката и сериозните неща от живота...все пак живота не е толкова гаден, морето не е лош спомен, а напротив - може да роди ново начало
  • maeva_va (Мая Витанова)
    maeva_va (Мая Витанова)
    Явно такъв е бил периода, в който съм била когато съм го писала, Дени; иначе си права. Благодаря!
  • atanas_dvk (Атанас)
    atanas_dvk (Атанас)
    Живота е изпълнен със синусоиди
    Управлявайки собствения си поток от време обаче, умишлено като сърфист, задържай на гребена на вълната...
    Например, когато си тъжна, не унивай, не пиши поезия, излез сред природата, погледай изгреви, послушай птичи трели...
    Осъзнавайки непрестанно психичното си състояние, ти можеш да прескачаш пропасти от мрак...
    Когато се чувстваш щастлива, задръж това чувство, запомни го... спри времемера!
    Раздавайки усмивки всеки ден, ние променяме света...
    Започни още сега, след като прочетеш това... СЕГА!
  • Shmati (Дени)
    Shmati (Дени)
    хубаво стихотворение, ама не разбирам защо си пилееш времето на морето в смисъл в Китен си, живота кипи, а ти обмисляш мъката и сериозните неща от живота...все пак живота не е толкова гаден, морето не е лош спомен, а напротив - може да роди ново начало