maeva_va (Мая Витанова) maeva_va (Мая Витанова)
59
8 feb 2006, 12:59

Вечер край морето

  Poesía
126 0 6
             
И ето - вечер е.
Нощта приижда бавно.
Вълните се разбиват в кея,
а мъката ми не успява.
Вик на гларус, после...плясък...
Времето изтича между пръстите
под формата на пясък...
Трупа се на купчинка
                 в краката ми.
Мъртви спомени.
Морето ги отнася...
Само мъката - като огромен
мъртъв октопод - остава.
 
                        Китен, 1998г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Витанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • atanas_dvk (Атанас)
    atanas_dvk (Атанас)
    Живота е изпълнен със синусоиди
    Управлявайки собствения си поток от време обаче, умишлено като сърфист, задържай на гребена на вълната...
    Например, когато си тъжна, не унивай, не пиши поезия, излез сред природата, погледай изгреви, послушай птичи трели...
    Осъзнавайки непрестанно психичното си състояние, ти можеш да прескачаш пропасти от мрак...
    Когато се чувстваш щастлива, задръж това чувство, запомни го... спри времемера!
    Раздавайки усмивки всеки ден, ние променяме света...
    Започни още сега, след като прочетеш това... СЕГА!
  • Shmati (Дени)
    Shmati (Дени)
    хубаво стихотворение, ама не разбирам защо си пилееш времето на морето в смисъл в Китен си, живота кипи, а ти обмисляш мъката и сериозните неща от живота...все пак живота не е толкова гаден, морето не е лош спомен, а напротив - може да роди ново начало
  • maeva_va (Мая Витанова)
    maeva_va (Мая Витанова)
    Явно такъв е бил периода, в който съм била когато съм го писала, Дени; иначе си права. Благодаря!
  • atanas_dvk (Атанас)
    atanas_dvk (Атанас)
    Живота е изпълнен със синусоиди
    Управлявайки собствения си поток от време обаче, умишлено като сърфист, задържай на гребена на вълната...
    Например, когато си тъжна, не унивай, не пиши поезия, излез сред природата, погледай изгреви, послушай птичи трели...
    Осъзнавайки непрестанно психичното си състояние, ти можеш да прескачаш пропасти от мрак...
    Когато се чувстваш щастлива, задръж това чувство, запомни го... спри времемера!
    Раздавайки усмивки всеки ден, ние променяме света...
    Започни още сега, след като прочетеш това... СЕГА!
  • Shmati (Дени)
    Shmati (Дени)
    хубаво стихотворение, ама не разбирам защо си пилееш времето на морето в смисъл в Китен си, живота кипи, а ти обмисляш мъката и сериозните неща от живота...все пак живота не е толкова гаден, морето не е лош спомен, а напротив - може да роди ново начало