Ветре мой,защо не спиш
Ветре мой, душа от залез,
тази вечер ти тъжиш,
виждам в твоите зеници
тихата умора, а не спиш!
Ветре, колко е далече
този път към радостта,
дни броиш,отмерваш време,
чакаш да пристигне тя!
Ще дочакаш, но не бързай!
Виж луната вече спи!
Ще сънуваш, зная, ветре,
пак любимите очи...
Даже и нощта притихна,
спят треви, цветя!
Вятърно те аз приспивам,
ти разбра ли сам това?
Затвори очи, след тебе
ветренно ще зашумя,
и в съня ти ще пристигна
с бледорозова зора!
Ще притихнат във омая
първи слънчеви лъчи.
Ветре мой, ще бъда, зная,
пак във твоите мечти!
© Джейни Тод All rights reserved.
