Ветре мой,защо не спиш
Ветре мой, душа от залез,
тази вечер ти тъжиш,
виждам в твоите зеници
тихата умора, а не спиш!
Ветре, колко е далече
този път към радостта,
дни броиш,отмерваш време,
чакаш да пристигне тя!
Ще дочакаш, но не бързай!
Виж луната вече спи!
Ще сънуваш, зная, ветре,
пак любимите очи...
Даже и нощта притихна,
спят треви, цветя!
Вятърно те аз приспивам,
ти разбра ли сам това?
Затвори очи, след тебе
ветренно ще зашумя,
и в съня ти ще пристигна
с бледорозова зора!
Ще притихнат във омая
първи слънчеви лъчи.
Ветре мой, ще бъда, зная,
пак във твоите мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
