Ветрокосия манастир(JoannaVas&Cefules)
От капка сълза - построй манастир
с косите ми черни.
Издигай стените,
масивния купол надграждай до звук.
Ръцете ти бели,
прозорци са тихи
и времето спира в сърцето до тук...
Аз вдъхвам живот на килията тъмна,
в която присядаш
с молитва
до мен.
Събличам умората с думички тихи
и паля в ръката ти
тъничка свещ.
От извора в себе си с утни те пия
и паля в очите
искра
след искра.
Разтворила път в тетива над света
пътеките вити
ни водят в степта...
С дихание пъстро рисуваш икона,
трептят върху нея свещите -
звезди,
и думи в молитва безкрайна се гонят,
а мойта молитва
в сърцето -
си ти!
с косите ми черни.
Издигай стените,
масивния купол надграждай до звук.
Ръцете ти бели,
прозорци са тихи
и времето спира в сърцето до тук...
Аз вдъхвам живот на килията тъмна,
в която присядаш
с молитва
до мен.
Събличам умората с думички тихи
и паля в ръката ти
тъничка свещ.
От извора в себе си с утни те пия
и паля в очите
искра
след искра.
Разтворила път в тетива над света
пътеките вити
ни водят в степта...
С дихание пъстро рисуваш икона,
трептят върху нея свещите -
звезди,
и думи в молитва безкрайна се гонят,
а мойта молитва
в сърцето -
си ти!
© Стефан Кръстев All rights reserved.
Поздрав 