6 sept 2005, 21:20

Ветрокосия манастир(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
94 0 4
От капка сълза - построй манастир
с косите ми черни.
Издигай стените,
масивния купол надграждай до звук.

Ръцете ти бели,
прозорци са тихи
и времето спира в сърцето до тук...

Аз вдъхвам живот на килията тъмна,
в която присядаш
с молитва
до мен.
Събличам умората с думички тихи
и паля в ръката ти
тъничка свещ.

От извора в себе си с утни те пия
и паля в очите
искра
след искра.
Разтворила път в тетива над света
пътеките вити
ни водят в степта...

С дихание пъстро рисуваш икона,
трептят върху нея свещите -
звезди,
и думи в молитва безкрайна се гонят,
а мойта молитва
в сърцето -
си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios