LYCKI (Росица) LYCKI (Росица)
68
Aug 3, 2006, 8:30 PM

Вина

  Poetry
137 0 34

Как нощите се тъй изнизват
една след друга без следа
и само спомени пронизват
копнеещата ми душа.


Часовникът тиктака неуморно,
брои минутите,отчита ден
а моите ръце виновно
не успяха да те спрат до мен.


Обръщам се назад да видя
оставям ли след себе си следа.
Една голяма, тежка диря...
криволичи след моята вина.


Да искам прошка, себе си да моля...
дали ще е достатъчно това,
да мога някога да кажа:
"Простих си таз вина"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • svalka (Славка)
    svalka (Славка)
    Много хубав стих!
  • A_zu (Катя Начева)
    A_zu (Катя Начева)
    Красиво и мъдро!
    Поздрав, Лъки!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Най тежко е от себе си да търсиш прошка
    Особенно когато индивида е много самокритичен.
    Ала веднъж пред себе си щом признал си грешка
    направена е първа стъпка ,човек не е двуличен

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • fantagero (Мария)
    fantagero (Мария)
    "Да искам прошка, себе си да моля...
    дали ще е достатъчно това,
    да мога някога да кажа:
    "Простих си таз вина""
    Поздравления,мила!

  • Бисерче (Бистра Малинова)
    Бисерче (Бистра Малинова)
    Поздравления за стиха! Да... на себе си най- трудно прощаваме!