Вина
Как нощите се тъй изнизват
една след друга без следа
и само спомени пронизват
копнеещата ми душа.
Часовникът тиктака неуморно,
брои минутите,отчита ден
а моите ръце виновно
не успяха да те спрат до мен.
Обръщам се назад да видя
оставям ли след себе си следа.
Една голяма, тежка диря...
криволичи след моята вина.
Да искам прошка, себе си да моля...
дали ще е достатъчно това,
да мога някога да кажа:
"Простих си таз вина"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
