Sep 14, 2005, 9:46 PM

Влакът ми се запиля

  Poetry
120 0 6
На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Друг влак ще дойде,по-красив и по-точен,влак,който заслужава да влезеш в него
  • Интересна идея..Гале!Мисля,че трябва да оправиш първите два реда..Поздравче,мило!
  • Влакове много Галка, а ти пътуваш в този който е в самата теб и цветето сълзи, ама разпуква в слово и това е красотата на смисъла...
    Поздрав!
  • Друг влак ще дойде,по-красив и по-точен,влак,който заслужава да влезеш в него
  • Интересна идея..Гале!Мисля,че трябва да оправиш първите два реда..Поздравче,мило!