Влакът ми се запиля
На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
