Mar 12, 2005, 11:23 PM

Воля

  Poetry
125 0 4

В моментите на тиха лудост,

когато всичко тръгва на обратно,

когато нощен писък раздърпва

на късчета неуморно душата ,

когато влаковете са отминали

и пътища докрай прерязани

те водят във вакумното нищо,

когато болката от остарели рани

се вмъква без жал в сърцето ,

протегни ръце за късче воля,

останала на дъното в душата ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments