Feb 26, 2006, 9:23 PM

"Време е"

  Poetry
112 0 0
За пореден път ще вярвам в любовта и пак ще разчовърквам стари рани. Страховете ще изровя от пръстта на погребаните кукли-порцелани. Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание, дори се плаша от това...... че накрая ше заглъхнеш като назидание- за наивността ми вечна в любовта! Ала не искам повече да бягам, ше рискувам парченце сърчице.... Време е каквото ми отнеха, най-накрая да ми се даде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Comments

Comments