26.02.2006 г., 21:23

"Време е"

111 0 0
За пореден път ще вярвам в любовта и пак ще разчовърквам стари рани. Страховете ще изровя от пръстта на погребаните кукли-порцелани. Чуй,аз не смятам,че си сбъднато желание, дори се плаша от това...... че накрая ше заглъхнеш като назидание- за наивността ми вечна в любовта! Ала не искам повече да бягам, ше рискувам парченце сърчице.... Време е каквото ми отнеха, най-накрая да ми се даде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари